Jul 26, 2006, 7:08 PM

ПОМНЯ

  Poetry
110 0 14

Помня погледът ти пълен с влага и тъга,
две очи взиращи се в мен до болка.
Бездънни бяха,свещени езера,
две очи пълни със уплаха и тревога.

Помня мигът последен на онази автогара,
когато жално за сбогом махна със ръка.
И думите красиви,и жестовете,всичко старо
в мен се преобърна. Поисках да те спра.

Погледнах те, очите ти шептяха думи нежни.
Аз също ти намахнах със ръка.
Усмихнах се, а те виждах за последно,
просто исках да ме помниш все така.


P.S Посветено на Шимон (Полша),
който се превърна в един страхотен мой приятел.
Знам, че може би никога повече няма да го видя,
но когато чета това, винаги ще си спомням
за него!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави, Сияна!!!
    Хубаво е!!!

  • Хубав стих се е родил от този спомен Сияна!
    Поздрав и дано не остане само спомена.
    Усмихнат ден
  • Здравей, Сияна!!! Поздрави за стиха!!!

    Годините минават, приятелството остава!!! Пази го, дори и в спомените!!!
  • Страхотно е!
  • хубаво е, Сияна. (намахнах бих сменила с помахах, думата е странна)