Понякога
Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените,
гали кората напукана,
с очи като макове.
И плаче. Все плаче.
Нима знае някой защо.
Може би напоява земята
или говори с лица зад огледалото.
Ведрото се блъска в стените
на кладенец.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
