Aug 25, 2006, 9:32 PM

Посадих си цвете

  Poetry
170 0 26

Посадих си в градината цвете
и вдъхнах частичка любов.
Застанах до него доволен,
че дадох живот на света, нов.

А то ме погледна щастливо,
потрепна със нежни листа.
И сякаш го чух да ми казва:
- Аз нося от твойта душа!

Сега ми е пръв мой приятел.
Със него общувам безкрайно.
И обич си даваме, нежност,
с това мое цвете, омайно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравявам те за красивия стих!Браво!
  • Поздрав за цветната емоция в хубавия стих, аз също обичам цветя
  • Хубаво е,когато се създава
    нов живот с любов и красота.
    Прекрасно е щом това ти дава
    обич,нежност и радост в света.

    Радвай се на своето творение
    и черпи от него вдъхновение !

    Поздрав и усмивка


  • Много нежност има в стиха ти,Романтико!
    харесва ми!
  • "А то ме погледна щастливо,
    потрепна със нежни листа.
    И сякаш го чух да ми казва:
    - Аз нося от твойта душа!"

    Много нежен стих! Поздрави!