Последна буря
Внезапно огненото слънце се стопи,
под пелерината на облаците сиви
и спусналата се вихрушка изведнъж
донася мириса на мокра пръст.
Светкавица в далечината изсвистя
смиреното небе проряза
и гръм удари, затрептя върха
глух тътен премина далеч над дола.
Гората изстена, дъждът заплющя,
старият дъб тежко изскърца,
с разперени клони рухна в калта,
самотен дори и в последната буря.
под пелерината на облаците сиви
и спусналата се вихрушка изведнъж
донася мириса на мокра пръст.
Светкавица в далечината изсвистя
смиреното небе проряза
и гръм удари, затрептя върха
глух тътен премина далеч над дола.
Гората изстена, дъждът заплющя,
старият дъб тежко изскърца,
с разперени клони рухна в калта,
самотен дори и в последната буря.
© Людмил All rights reserved.
