Последният ми ден

Последен ден,

а все едно е първи.

И сякаш раждам се

отново  всеки ден

и в края  пак умирам.

Последен е

усеща го  сърцето,

едва, едва нашепва ми

“обичай, ще е за последно”.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Спри сърце,

замълчи....

Остави да усетя

солените морски вълни,

мириса  им да запомня.

Изгуби ме във мечтите,

обувките със пясък да напълня,

лицето  ми в лунички да прелее.

В детенцето,което бях,

да се превърна.

Чуй сърце....

чуваш ли тази песен.

Красива е!

Красива като миналата есен.

Каква ли ще е тази

по-прекрасна,

желана,

по каква?!

И утре,рано

в минало ще се превърна.

Остана ми един последен миг.

Последен е.

Прогаря ми сърцето.

Едва прошепва уморено

да кажа сбогом на света.

И с времето аз няма да се карам.

Ръце протягам

-майски макове,

жита и златни класове.

В душата ми узрява лятото.

В очите ми се гонят ветрове.

Слънца рисувам с керемидите

Останали от къщата

на миналия ми живот.

Оставам тук,на пясъка,

да чакам изгрева

във новия си дом.