May 5, 2005, 11:42 AM

ПОСЛЕДНИЯТ СМОКИНОВ ЛИСТ

  Poetry
96 0 4

Кестените с неизбежна безнадеждност

хвърлят прозаично лист след лист.

В дрипавия камуфлаж на есента

щръкват оголели пръсти.

Сластен ритъм впива устни

в дрехата на знойната липа

и мята пъстър фойерверк брезата

по лепкавия шепот на дъжда.

В хладния стриптийз на самотата

скърца голотата в окровен екстаз.

Последният смокинов лист се свлича нагло-

тъмното отцежда стонове на страст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Велева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако забравиш,спомни си че някой помни чувството.Потърси го!На мен ми харесва да си спомням...То е все едно да се гледаш в огледало.Уж си същия а не можеш да се докоснеш.Но другите могат.
  • Видях тази картина и потреперих. Хубаво е, момиче!
  • Ако забравиш,спомни си че някой помни чувството.Потърси го!На мен ми харесва да си спомням...То е все едно да се гледаш в огледало.Уж си същия а не можеш да се докоснеш.Но другите могат.
  • Видях тази картина и потреперих. Хубаво е, момиче!