Поспри
Поспри
Поспри за миг, не си отивай,
прегръщам те, но погледни ме пак,
вдигни глава и не унивай,
защо не хванеш утрешният влак ?
Поспри, не искам да си само спомен,
разкъсващ тялото ми като нож,
не искам пак в дъжда бездомен,
да търся тебе всяка нощ.
Поспри, провиквам се но тръгваш,
при другите отиваш знам,
поспри, сърцето ми изтръгваш,
отиваш си, оставам сам.
Поспри, затръшва се вратата,
и чезне силуетът ти в нощта,
поспри, чия ли е вината,
да знам, виновен съм за хиляди неща.
За *****
От Rosen
© Росен Бъчваров All rights reserved.
