Посвещение
167
0
4
На майка ми<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Вечна музо светлолика,
озари ме с вдъхновение,
да напиша най-красивото си
свое посвещение.
Искам то да възвисява
на греховните духа
и със гръм да възвестява,
че погребан е страха.
Искам то да въдворява
мир по цялата земя,
на загубени - посочва
пътят свиден към дома...
Искам нещо съвършено
да напиша в този миг,
но да бъде с моя почерк
и на български език!
То да бъде като песен,
като приказка една
и да бъде с дъх чудесен,
с дъх на утринна роса.
... Да усетя мойта радост,
че усмивки е родила,
и че част от свойта младост
на стиха съм подарила.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
