Apr 12, 2006, 6:18 PM

Посветено на себе си...

  Poetry
311 0 38

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Бури, Урагани, замълчете!

В мен елате, трябва да ви спра.

Аз ще ви превърна във куплети.

Не свистете във  пробитата душа.

 

Ще ви дам мечтите, лекотата

със която раждам всеки нежен стих.

Вий пък ми дарете свободата.

Ще изплача ветровете във триптих.

 

Бури, Урагани, замълчете!

Не жалете! Днес погребах любовта.

Скрийте се под стрък ранимо цвете.

Безнадеждна в самота ще се стопя.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е добро!
  • Браво!6!
  • Ей, blue,
    Най-лошото е, че най-лошото не е най-лошото.
    Преглътни, изключи този прокълнат компютър, отвори очи и излез навън, навън, навън.
    От любов се оживява. Може да е разочароващо, но уви - така е!

    И обещай, че като се срещнем няма да си говорим замо за ПОЕЗИЯ!
  • Бури, урагани замълчете -
    буйно вероломство укротете,
    не прекършвайте с кощунство
    цветето - тъй нежно на душата!

    Аплодисменти!
  • ПЕРФЕКТЕН СТИХ!!!