Jul 4, 2006, 9:23 AM

Познах те

  Poetry
156 0 22

По стъпките познавам, че си ти.
Гласът ти тича нейде край косата ми.
Смехът ти в моя смях се укроти
и се закиска в шепите сподавено.
Безшумно приближаваш до вратата,
дори дъхът ти плах усещам вече.
Една врата дели ме от устата,
а ми се струват толкова далече.
Балконът ми събра в саксия всички
въздишки на самотното сърце.
С непозволена обич те обичам,
ала не зная твоята къде е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Направо си "магично изречена"!
  • Балконът ми събра в саксия всички
    въздишки на самотното сърце.
    И мен това ме впечатли...Браво!
  • Балконът ми събра в саксия всички
    въздишки на самотното сърце.

    Това си харесах най-много
    Поздрав Мая
  • "С непозволена обич те обичам,
    ала не зная твоята къде е."
    Тъжно! Хубав стих, Мая!
  • Много хубав стих!