Позната постъпка
Ето пак звъниш,
пак искаш с менe да сгрешиш.
Ти просто искаш да ме разрушиш...
Пак искаш да сме двама,
да опитаме отново нашата наслада.
Но аз не искам това,
за мен друго е по-важно сега.
А ти не разбираш...
Не съм като другите ти жени.
Аз плача и страдам от отровни лъжи.
Аз роня ненужни за тебе сълзи,
които не искаш за миг да спреш ти.
Питаш ме защо пак плача,
не виждаш ли как бавно към теб аз крача.
Не долавяш ли песента на разбитото ми сърце.
Не чуваш ли от мълчанието ми думите "Обичам те!”.
Питаш ме това ли е последният път,
в който се виждаме,
а аз отново мълча.
Отново и отново ме питаш...
А аз от сълзи
не мога да те погледна дори..
Какво да ти кажа, кажи?
Ти знаеш - никога
нищо в мен не мълчи.
Но сега..
сега съм няма.
Всичко е в твоите ръце, разбери!
Искаш ли с мен отново да си?
Мълчиш? <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не казваш нищо?
Защо?
Това за мен е отказ..
Защо просто не го кажеш?
Нямаш ли смелост да изречеш това,
че бях за тебе просто игра?
Че искаш за теб да потъна с нощта.
Горд ли си от това?
Горд ли си, че ОТНОВО ТРЪГВАМ САМА?
И пак мълчиш...
Довиждане ми казваш, ще се обадиш утре?
И за какво?
За това ли ПРИ ТЕБ ОТНОВО дойдох.?
Оставяш ме в мрак и самота
и обричаш пак сърцето ми на тъга..
Ти искаш да срутиш жалката ми душа.
Така да бъде, добре.
Но аз ще изтрия бързо твоето лице.
Ще заровя дълбоко в пръстта
това което ми казваше, че е любовта.
И след време дори,
няма да съществуваш за мен ти.
Ще ти тежи, нали?
Ще съжаляваш за всичките ми сълзи!
Никоя няма да те изтърпи,
щом посегнеш да разбиеш сърцето и.
Ти обичаш да раняваш, нали?
Доставят ти удоволствие разбити мечти.
Ще ти се върне всичко, помни.
Ще страдаш,
ще лееш сълзи.
И към жестокото ти сърце
не ще протегне никой ръце.
24.02.2006
© Ради All rights reserved.
