Прав си!

Аз може би не те разбрах. А може би не исках. И всички думи, които разпилях не наистина ги мислех. Знам. Такава съм. Не ме осъждай. Грешни изводи не си прави. Заплетеното не развързвай, последното, което казах- забрави! Прав си. (Да, по дяволите ти си прав!) Но как тъй лесно гордостта си да пречупя и пред тебе да призная с разум здрав, достойнството си женско да порутя.. Не, аз няма да го сторя. Не очаквай и да махна със ръка, да призная, че грешката е моя просто ей така. Знам. Такава съм. А ти си безусловно прав. Но аз пред теб не ще призная, че никога не те почувствах слаб.