May 10, 2006, 10:43 PM

ПРАЗЕН ПОГЛЕД И ПЪЛНА ШЕПИЧКА МЕЧТИ

  Poetry
173 0 24

Върви,а няма никаква представа:

коя е,на къде и за какво.

От часове върви,

дори не иска и да знае,

защото всичко е било.

Тя бяга от живота и не хае

за другите и тяхната любов.

Тя бяга от живота,

знае

-не всичко е любов.

Да се върне ?.

Къде?!

Когато няма  никой

и няма  на къде.......

Билетът и е с празно място гара.

Животът, препълнено гише.

Таблото сочи само заминават,

очите и крещят къде...

И влакът тръгва,

всички заминават.

На гарата единствено остава,

едно дете със празен поглед

и пълна шепичка  мечти.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

  • Застивам безмълвна
    тук и сега,
    благодаря ви приятели
    за думите,с които стоплихте душата ми!
  • Благодаря ти!
  • Търснето на смисъл в собственната ти мисия,винаги е свързано
    с много болка водеща до отчаяние,защото си ОРИСАНА да виждаш
    неща,невидими за другите ...
    Някои имат малки мечти.На други,мечтите са големи.
    Аз не зная какви са твоите,но ти пожелавам ...
    Никога да не спираш да мечтаеш!
    Поздрав!
  • И въпреки всичко стихотворението е чудесно!!!
  • Чудесно е!Много ми хареса!