Празнота

Poetry

194 0 2

Тихо..отново е тихо.. Само дъждът вън ромоли.. Стъмва се..нощта бавно пристъпя. В небето сърдито проблясват звезди Тихо..самотата единствена .. в тъмната стая шепти. В мрака... спомените се гонят.. Надеждата…и тя и тя се стопи… Думи…неизказани думи.. в стон глух се мигом превръщат. Мисли...все по-тъжни мисли.. в перелина на болка ме бавно обгръщат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Insect- (Христо Иванов)

`Jessica` e предала своята болка, своят поглед и едва ли всичко ще се оправи , когато някой и каже :"живей по хубаво, пиши по - красиво", това не е поръчка, нито пожелание, то или го има, или не, така че кой ти е казал че когато най - полсе усети че е щастлива и е сигурна че това щастие ще бди над нея вече, няма да напише най - нежното и лирично стихче, изпалнено с розюву и тук там нещо стойностно

2004-10-05T08:20:11+03:00
Insect- (Христо Иванов)

`Jessica` e предала своята болка, своят поглед и едва ли всичко ще се оправи , когато някой и каже :"живей по хубаво, пиши по - красиво", това не е поръчка, нито пожелание, то или го има, или не, така че кой ти е казал че когато най - полсе усети че е щастлива и е сигурна че това щастие ще бди над нея вече, няма да напише най - нежното и лирично стихче, изпалнено с розюву и тук там нещо стойностно

2004-10-05T08:20:11+03:00