Празнота
Да загубиш вяра в живота,
да копнееш, да бленуваш за смъртта.
Очите, от мъка потъмнели,
скръбта, приятелка добра.
В нищо смисъл не намираш,
всичко се тресе
и като лед студени,
сълзите стичат се.
Търсиш уморен надежда,
защита от собствените страхове.
В истината блъскаш се и падаш,
безпомощно протягаш пак ръце.
Празнотата в теб е тъй голяма,
парчетата от себе си ти събери.
С вяра във мечтите, животът свой
пак продължи.
© Ели All rights reserved.
