Aug 11, 2005, 2:01 AM

ПРЕЧИСТВАНЕ

  Poetry
162 0 16

 

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Прекрачих прага на Божия храм.

Така отдавна не бях го правила.

Усетих угризение, обзе ме срам,

че пътя свят към Бога съм забравила.

Прекрачих прага на Божия храм

с плещи превити от товар

оловно тежък,

със дъх стаен и скрита надежда,

че без него ще излезна оттам.

Пристъпих плахо, с нозе отмалели

и напиращ в гърдите ми вик,

сподавен с болка в сърце прималяло,

коленичих пред Божия лик.

Пресегнах се, взех вощеница –

ръката ми с разтреперани пръсти

пое пламъче от друга свещица

и я сложи пред свещения кръст.

Та дано Бог да ме чуе и види,

дано Той над мен се смили

и прости греховете ми тежки!

Дано Бог във мен се всели

и пречисти душата ми грешна.

И наистина – чудото стана.

Като бент нещо в мен се отприщи –

в очите бликнаха струи горещи…

Изля се до дъно душата ми…

Единствено в нея остана

да блести като малка искрица

на вярата зрънцето златно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизавета Дорошенко All rights reserved.

Comments

Comments