Пред края

Разгледай себеси през моите очи, и меланхолията няма вече да горчи. Докосни през мен светът на свойта суета и той ще изгори ненужната лъжа. Червеният рубин на твоите желания загубен е във ямата на твоите страдания. Затворен в свойта клетка спи срамът, единствен той не следва твоя път. Момичето красиво е покрито с голота а тя е истинският първообраз на света. И хаосът е също сянка на света -непредсказуем съм откъснат от реда. Недей да търсиш смисъл в този лабиринт, светът е честен колкото и мъртвият инстинкт. Недей да търсиш силата си в Божествата - и те зареждат се във на Богините леглата. Виновна не се чувствай за моето разочарование, да съм разочарован е едно от моите призвания. Пред края не се питай кой какво е- Определено смисълът погребан е в скривалището мое.