Пред теб съм смърт, живот, прости ми!

За теб кипя всяка капка кръв, любов,
симфониите ми бяха твърде дълги,
струните на вечността се скъсаха, живот.
Сълзите бяха тъй горчиви, тъжни.


Мъглите дефлорираха зеници,
пясъчни вълни превърнаха душата в прах.
Чувствата загиват тъй геройски,
мъката се подвизава като грях.


Обичта намрази ме дълбоко,
и потъна в ров на отчаян писък.
Светът отнесе се към нас жестоко,
прагът бе тъй малък и тъй нисък.


На теб за пръв път казах "съжалявам",
първи стон, първа глътка въздух-
на теб ги посветих, трудности преодолявах,
за теб живот, борбата беше моя дух.


Красиво беше, когато се усмихвах,
смъртта пъпли по клепачите,
топло бе, когато те обичах,
отвъд е златото за златотърсачи.


Живях за всеки миг като за последно,
готова съм, виждали сме се със тази смърт,
покани ме да изчезнем заедно безследно,
сбогом, живот, аз вече не принадлежа на теб!