May 30, 2006, 1:23 PM

предадена

  Poetry
108 0 2

вярвах ти,
вярвах ти с цялото си сърце,
а ти ме предаде...

обичах те,
обичах те с цялото си сърце,
а ти ме предаде...
     
***

потънала в мисли,
с блуждаещ поглед, вперила в пространството,
с очи стъклени, от болка потъмнели, безкраино тъжна,
без сили отново да простя,
опитвам се да забравя теб и любовта измамна...

има ли по-страшно от болката, проникваща в тялото,
завладяваща разума,
разрушаваща душата...
има ли по-страшно
от наказанието да бъдеш измамен
от мисълта, че вярвал си, че бил си предаден...

объркани мисли,
далечни слова,
за любовта, неподвластна на никоя буря до сега...

и как да вярвам отново в теб и твоята душа
как да запазя само за теб любовта
ще мога ли...
а ти го заслужаваш,нали

и колко още да страдам и колко още да боли, сърцето ми изстива,
а не искам, разбери

и някои изпя любовта е отрова
но тя е отрова и лек за душата и сърцето.
дава сила и разрушава мечтите
прави те щастлив и предизвиква сълзите...

душата ми е пълна със тъга
но ще запазя ли любовта
или може би друг някои ден ще ми нашепва тези измислени слова за любов, жива до края на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments