ПРЕДАДЕНА
Още помня дъждовният ден,
когато те изпращах на гарата,
заминаваше ти на гурбет...
и тежка ни беше раздялата,
прегръщаше силно ту сина си,ту мен,
и плакахме много и двамата.
Често пишеше от там писма,
а аз четях ги със наслада,
бяха изпълнени с нежни слова
и ме изпълваха цяла.
Мина време...писмата идваха рядко,
и по думите усещах те някак студен,
незнаех тогава каква е причината,
но съмнение някакво промъкна се в мен.
Не след дълго всичко стана ми ясно...
в едно от писмата ти сам си призна,
разбрах че за нас няма в сърцето ти място,
намерил си там друга жена.
За теб аз и синът ни бяхме излишни,
зачеркна ни от живота си с лека ръка,
но нека те съди "Всевишния",
аз мога само да се примиря.
Очи които не се виждат се забравят...
има такава приказка една,
но които истински да любят знаят...
не предават нивга любовта!
когато те изпращах на гарата,
заминаваше ти на гурбет...
и тежка ни беше раздялата,
прегръщаше силно ту сина си,ту мен,
и плакахме много и двамата.
Често пишеше от там писма,
а аз четях ги със наслада,
бяха изпълнени с нежни слова
и ме изпълваха цяла.
Мина време...писмата идваха рядко,
и по думите усещах те някак студен,
незнаех тогава каква е причината,
но съмнение някакво промъкна се в мен.
Не след дълго всичко стана ми ясно...
в едно от писмата ти сам си призна,
разбрах че за нас няма в сърцето ти място,
намерил си там друга жена.
За теб аз и синът ни бяхме излишни,
зачеркна ни от живота си с лека ръка,
но нека те съди "Всевишния",
аз мога само да се примиря.
Очи които не се виждат се забравят...
има такава приказка една,
но които истински да любят знаят...
не предават нивга любовта!
© Валентина Иванова All rights reserved.
браво
