Преди да почна от начало...
Камбанен звън раздира тишината,
сълзи рукват като дъжд.
Студено стана във душата,
изгубих те внезапно,изведнъж!
До вчера бяхме двама с тебе,
весели и пламенни сърца.
Жестоко тръгна си от мене,
тъй бързо,не остана и следа!
За последно днес те виждам,
блед,със каменно лице...
Лежиш в ковчега,неподвижен,
но със мъртво си сърце!..
Може би ще видя теб отново,
някъде в нечии очи...
Може би ще почна пак,наново,
но за тебе винаги ще ми горчи!
В памет на един приятел!
© Иринка All rights reserved.
