liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА) liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)
22
Feb 18, 2006, 5:44 PM

Предсмъртен вик

  Poetry
119 0 8
Една душа, разпъната на кръст изстена
умираше по малко всеки ден!
Неразбрана, нежелана, заклеймена,
позорен стълб и беше отреден!

Словесни камъни валят по нея,
свива се душата и мълчи.
Студени погледи-стрели-раняват я
и не знаеш колко я боли!

А беше нежен шипков цвят,
разтваряше се тя за тебе
и те канеше във своя розов свят
на розова разходка под звездите!

За розовото в нея сляп остана
не говореше на нейния език.
Сега с окъсани листенца, гола,
надава тя предсмъртния си вик!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments