Приказка за малкото човече
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Някога, някъде, много далече,
с няколко крехки ,самотни мечти
живеело малко и смело човече,
което имало много мечти.
Живеело в няколко измислени приказки,
в измислени свои си ,глупави дни
и даже си имало собствени истини,
и плачело с свои, горчиви сълзи..
Повярвало в няколко ярки комети,
с усмивки тръгнало смело напред-
малко човече сред много човеци
вярвало в своя успех и късмет.
Тълпата отсреща насмешливо гледала
малкия рицар със смело сърце,
в мечтите му крехки смисъл не виждала
и никой не протегнал за помощ ръце.
Но то вървяло, със вяра изпълнено
с усмивка дарявало заспалите дни,
от слънчеви ласки- бодро, събудено,
с изпълнени с обич, светли очи.
Вървяло напред,мечтите си сбъднало
от радост трептяло малко сърце,
в живота си смисъл най сетне намерило,
най сетне се чувствало много добре.
Тълпата го гледала с яростни погледи
тълпата не вярвала в този успех
в чистите,радостни,истински полети,
за тях той бил просто подлец...
Отдавна или не ,живяло човече
което вървяло смело напред
и стигнало наистина много далече,
със своята вяра и своя късмет.
Безкрайна е тази глупава приказка-
тълпата винаги гледа така
когато някои със своята истина
тръгне напред и вярва в света...
© Боряна Владимирова All rights reserved.
