Приказка за протегнатите длани
Усмивки небрежни, послания нежни
копнежи безкрайни, желания тайни..
Времето спира и се тихо стаява –
готово е то грехове да прощава.
Устните трепкат и плахо се сливат,
дъха си усещат и страстно преливат.
Великият миг сладостно обладава –
но душите отнема и присъди раздава.
Затова телата горят от любов приковани,
но не забравят, че утре ще са греховни и на съд призовани.
Сега се отдават на мираж, на неустоима жажда,
на магия, която страстта им подклажда.
Нощта отминава .. в очите сълзи,
но спомен остава – той все ще гори.
И сега, за сбогом протягат се две жадни ръце..
И се вплитат въвеки в туптящо сърце!
© Мария All rights reserved.
