Aug 29, 2005, 8:41 AM

Приказка за Реалността!

  Poetry
218 0 30

За кой ли път за себе си аз пиша,
за мойта болка,непонятна на света!
Но не мога просто с друго да опиша
чувствата и свойта самота!


Пресичам тихо чуждите площади,
далеч от хора бягам през града.
Сърцето - свито...от житейските прегради
на обществото,живеещо сега!


Няма радост,ни любов във тази стая,
заключена съм в бездна от тъга!
Да съм щастлива и усмихната мечтая,
но никой не желае май това!


Искам само малко обич,нежност,
една протегната приятелска ръка,
а вместо тях намирам само глупост,
жестока,нечовешка суета!


Очите станаха кристални,бледи,
няма го красивия,изтънчен цвят!
Кафяво-жълти...като слънчогледи!
И сълзите вече не текат!


Остана само ритъмът сърдечен
да напомня,че съм още там-
едно щастливо,мъничко човече,
в света суров,от болка разчертан!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • ей Ире аз знаех че пишеш но не знаех че пишеш толкова хубавои от мен 6-чка
  • Танче,не знам от къде си знаела,че пиша (макар че предполагам...),но благодаря за оценката;Р
  • ЕййййййЩе ви разцелувам всичкитеМерси много...за одобрението и подкрепата
  • Благодаря за хубавите отзиви...Болка наистина има,защото аз веселото настроение го изразявам с усмивки,а стиховете ми са плод на всички неща,които са ме подтискали и натъжавали!
  • Наистина има само болка в написаното.Може би най-хубавите стихове се раждат от най-силните емоции.Поздравления