ПРИСТАНАЛА
Измих си косите с отвара от билки.
Вода от полето събра ми дъжда.
На вишната руйнаха младите жилки
и пролетна клонка си вкичих сама.
Божура запали страните ми галено.
Облякох на зимата новия кат.
Много съм хубава в бяло и алено.
Сватбени станове песни редят.
Отворих прозорци да влезе зората.
Преметох пред прага. Дано не вали!
И после седнах притихнала.Чаках.
Изтърках душата си- до злато блести.
Всички сандъци затръшнах по мръкнало.
Звездица трептеше примряла от студ.
Къде ли се дяна? Сълзите ми рукнаха.
Избягах от себе си. Пристанах на друг.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
