Jun 10, 2006, 10:37 AM

Присъда

  Poetry
217 0 14
Коленичих пред теб,
пред това което бе останало от теб.
Погледнах те с цялата болка
от спомени тъжни,
събирани ден подир ден.
Сърцето ми знаеше що е любов
Душата ми страдаше
и търсеше отговор нов.
Дали отново ще любя,
дали ще бъда самотен до гроб?
Загубил надежда, безпътен и сам,
потърсих утеха, намерих нов блян.
Е, ето, че чакам присъдата тежка.
Дали си момичето дето ме търси,
което очаквам да бъде до мен?
Стоя на колене и чакам от теб
присъдата тежка,
последния зов за любов.
Последна надежда, че има надежда
за туй, което бе останало от мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Джокин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усетих твоята силна жажда за любов и същевременно с това, тъга ..
    Стихотворение със силни емоции!
  • Хубаво е!
  • Всеки носи своята присъда!
    ПОЗДРАВ!
  • Съгласна съм с Мими. Поздрав за стиха!!! Докосва...
  • Стоя на колене и чакам от теб
    присъда тежка,
    последния зов за любов.
    Последна надежда, че има надежда
    за туй, което бе останало от мен.

    Поздрав за стиха, Радо!!!