Привечер
Привечер
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие
ще снема с длан,
побрала думите потребни
във ритъм, който буди
подобно звън
на сребърно звънче
обърнато с езика към небето.
По него стъпките
са като ехо
в ехо на утрото омесено
от размисли -
воал докосващ глезена
на времето
несъществуващо ...
Мелодията в ритъм отболява!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Йоанна All rights reserved.
