Apr 7, 2006, 12:06 PM

Призив

  Poetry
128 0 10
Пушек се издига
от гигант-комин.
В гарваново се облива
небосвода син.
Бучаща тишина,
мрачна светлина.
Заводи и машини,
оръжия ядрени,
войни
премазват ни.
А защо?
Нека кажа нещо.
Чуйте ме,
макар да съм дете.
Човек е роб
на своите капризи
за лек живот,
за власт и за мангизи.
Защо да робуваме
на своите?
На някой с пачки,
повече от нашите?
Президент или цар,
все е гомнар.
За зелена пара
купува света.
А защо е така?
Защо човек
е роб на човека?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Цанева All rights reserved.

Comments

Comments