Признание
Вселената разкъсана на микрочасти
в която липсва уж понятието вчера
покълналата моя обич ще опита
в огромната галактика да те намери.
Като звезда в небитието грейнала,
немееща за следващо пробуждане
опитвам любовта ти да открия
и в чувствен танц със нея да се впусна.
Във черна дупка, с нямо възклицание,
изцяло потопена до колене
открадвайки ту изгреви, ту залези
със пръсти пробвам да те нарисувам в мене.
Да се извайвам сляпа и несръчна.
По усет да разбърквам цветна гама.
Със тишина да очертая пак окръжност
в която да се скрием с тебе, двама.
И нямо, сляпо, стиснала очите
с най - мълчаливия си глас да ти се вричам.
Да ти призная кротко, че без теб не мога.
И просто казано - безкрайно те обичам!
в която липсва уж понятието вчера
покълналата моя обич ще опита
в огромната галактика да те намери.
Като звезда в небитието грейнала,
немееща за следващо пробуждане
опитвам любовта ти да открия
и в чувствен танц със нея да се впусна.
Във черна дупка, с нямо възклицание,
изцяло потопена до колене
открадвайки ту изгреви, ту залези
със пръсти пробвам да те нарисувам в мене.
Да се извайвам сляпа и несръчна.
По усет да разбърквам цветна гама.
Със тишина да очертая пак окръжност
в която да се скрием с тебе, двама.
И нямо, сляпо, стиснала очите
с най - мълчаливия си глас да ти се вричам.
Да ти призная кротко, че без теб не мога.
И просто казано - безкрайно те обичам!
© Ели Господинова All rights reserved.
