Призрак
С копнеж пред тази стара къща
заставам след години на борба.
Сякаш виждам как отново се завръща
спомена за всичко онова.
Виждам как се гледаме в очите
и държим се мило за ръце.
Ти ми шепнеш колко ме обичаш
аз ти давам своето сърце.
В нея помня как си ме прегращал...
Помня как си ме желал...
А сега е само стара къща
пълна с мъка и печал.
Как желая тук да спра и да я гледам
и да имам спомените си сега.
Но ще стана само сянка бледа
щом оттегли се нощта.
© Елена Тодорова All rights reserved.
