Профили - Кварталния алкаш
Настъпва утрото.
Започва делник.
Разсънена,
полека суета
набира сили –
слънцето-отшелник,
свенливо се усмихва
на света.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Излизам на терасата.
Протягам се с наслада.
Котлона спирам –
кипнало кафе
(за нервите,
възбуждаща награда),
наливам в чаша
от любимото джезве.
Отпивам глътка,
рея плавен поглед –
отсреща в къщата
на двора под асма,
комшийката посреща
с хата-йога
и с Дзен-гимнастика,
поредната зора.
Надясно –
в сянката
на другото крило
на блока,
прекъсва погледът ми
плавността,
на своя рейд –
там кръчмата широка,
квартална, дреме
със зключена врата.
Ала пред нея,
чакащ и приклекнал,
обхвнал със трепереща ръка,
главата си,
отслабнал и олекнал
със фигура на хилава жена,
кваталният алкаш за свойта доза,
пристигнал беше от зори –
отнякъде откъснал беше роза…
кръчмарката дебела да дари.
До него на количка подредени,
се мъдреха хартии и картони,
събирани по гюмове – наврени
край блокове, бунища и перони.
Минаващи деца се спряха:
- Хи-хи! Наздраве бе… боклук!
И с весела гълчава „отлетяха”,
когато той размаха им юмрук…
Не беше той такъв, ала съдбата
със него в грозен смях се подигра –
починаха жена му и децата…
и тъй… пропи се – всичко пропиля.
И ето го –
сега си чака…
със трескав поглед
всеки миг брои,
до глътката,
която мрака
на спомените
ще стопи…
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
