ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА
ПРОПУСНАТИ НАЧАЛА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
В шепи ли да скрия руменеца на изгрева,
та за утре да имам в аванс?
Щом отворя очи, ще е обедно слънцето
и пропуснат поредния шанс,
да го виждам в минути на раждане,
да съм част от началото.
Там, на изток, огньове подклаждани
от ръката на дивен огняр,
избуяват и гаснат в бялото
на деня, незаслужен от мен.
И не е ли животът ни низ от пропуснати,
пропиляни, уви, начала?
Петлите пропяват, а щорите – спуснати,
да ме скрият от началото на деня.
© Румен Ченков All rights reserved.
