Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение)
Пророчеството...
(...на едно несбъднато поколение)
Спи дете на гроб народен,
под глава подпъхнало ръчица.
Сън вълнува - див, злокобен -
неживяла в зло душица.
Спи - сънува ги коне,
гриви ширнали в небето.
Ето, сред праха и вятъра - дете,
слънчево пристъпя, леко.
Бие черна пръст копито.
Облаци изсулени, сърдито
диплят бавно мрачните тела.
И кълбят се и напират, дето
светят меки, сини небеса.
Сянка грозна влачи си снагата.
Глас извиват дивните коне.
Вдига си дете уплашено главата -
мъничка луна, сред тъмното поле.
Срещат мрака, тръпнещи, гърдите.
Мълнии прорязват младата душа.
Грозно блещят се очите,
гаснат погледи в тъма.
Падат тежките стрели оловни.
Смутно, ноздрите надушват
тежки, гнили думите прокобни...
...в кървав миг тела се скупчват.
Телце, всред пяна огнена - тела,
и зрящи за страха очите,
и сведени безропотно чела,
над масовия гроб на дните...
Отдавна мъртви, тук, звездите,
са гаснещи под свода лампи...
... и нашето дете, загубило мечтите,
ги чака под чуждите мисловни рампи...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
