Jan 15, 2006, 9:06 PM

Прошка

  Poetry
120 0 2
Защо избрах си точно тебе?
До кога ще бъдем все така?
Как от мен се скриваш, либе?
Къде изчезна мойта мъка?
 
Пак със тебе сме си близки,
на мъката обръщам гръб,
от хилядите връзки,
изчезна мойта скръб.

Любовно слънчице изгря над нас,
и облачета няма, чисто е небето.
Пръскайки лъчи усеща наща страст,
както майката - детето.

Върна се във моя дом,
сърцето вече не скърби,
аз седя пред теб на кон,
чакайки да чуя "Не се сърди, ПРОСТИ"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Кирчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е! За мен е истинско удоволствие да чета твоите стихове! Надявам се, че ще продължиш да ни радваш и за напред! Браво!!!
  • Чудесно е! За мен е истинско удоволствие да чета твоите стихове! Надявам се, че ще продължиш да ни радваш и за напред! Браво!!!