Прости ми!
Помниш ли деня,
Когато бяхме двама,
Когато твоите коси радваха моите очи,
Когато твоето лице радваше моето сърце.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Помниш ли, когато съдбата раздели ни
И всеки тръгна по своя път.
Сигурно не помниш, но ще кажа “Прости ми”
За това, че никога не те потърсих пак.
Сега съдбата пак ни събра
И нямам смелост да кажа думите тъй нужни.
Кога ли ще ти кажа онова
Заради което нощем се събуждам.
Може би когато ме напуснеш
Може би когато аз умра
Но не знам дали ще имам смелост
Тези думи някога да изрека:
ОБИЧАМ ТЕ!!!
Посветено на моята вечна любов...
© Иван Филев All rights reserved.
/6
