Просто два монолога
Монолог на Дявола:
Обичам ви всички, защото не искам
да бъда самичък там долу, деца!
Тръгнете със мене и всичкото низко
ще стане високо. Във мрак - светлина
пристигам възседнал шестглавата хала
и водя мечтите ви живи в ръка.
Елате, вземете каквото желаете
насреща едно ще поискам - душа!
Монолог на Падналия ангел:
Oткъдето пристигам няма илюзии:
всичко е чисто и просто красиво.
Идвах през времето, тръгвах си с музите
нищо не търсех и пак бях щастлива.
Исках да мога, не исках да зная.
Мислех си с право че няма лъжа
там откъдето приситигам е рая.
Умирах със всеки,
но паднах сама...
© Галка Малка All rights reserved.
