Просякът – човек

Poetry

141 0 4

Понякога се питам: ”Защо живееш?” Нима животът нещо ти е дал ти просто раждаш се,порастваш, зрееш и сцената, в която си играл остава празна. Героят ти го няма. Човекът бил е май един такъв безличен просяк в черна, дълга яма, безличен просяк с "непозната" кръв. И кой ли го е бутнал там така? Не зная! Такъв безпомощен, ненужен, лек. Но, Господи, какви игри сега играя- аз знам, че бутнал го е друг човек. Но що ли? Нима просякът е маймуна? Нима и той не плаче, не тъжи? Нима и той не чува нежна струна, Когато влюбен на студа лежи? Но не! Той просяк бил! Не бил богат- не бил човек... Но той отвътре не е гнил, отвътре той е полъх лек, защото той живее, издържа в студ и пек, да може цял живот да пее: "ЧОВЕК СЪМ АЗ, ЧОВЕК!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Yeti (Стефан)

издържа в студ и пек,
да може цял живот да пее:
"ЧОВЕК СЪМ АЗ, ЧОВЕК!"

Наистина прекрасно. Браво!

2006-01-30T22:14:07+02:00
elmo_toper (Елмо)

аааааааа...Това направо ме разтресе...и както ме боли глава се замислих...
наистина много добро

2006-01-30T22:25:14+02:00
Yeti (Стефан)

издържа в студ и пек,
да може цял живот да пее:
"ЧОВЕК СЪМ АЗ, ЧОВЕК!"

Наистина прекрасно. Браво!

2006-01-30T22:14:07+02:00
elmo_toper (Елмо)

аааааааа...Това направо ме разтресе...и както ме боли глава се замислих...
наистина много добро

2006-01-30T22:25:14+02:00