Противоотрова

Защо ли пиша поредният си тъжeн стих? Защо ли празниците не зачитам? Защо те крия в мрака тих? Крия те,ала не мога да отричам... Искам пак да ме целунеш, искам пак да ме боли. Представяш ли си за какво се моля? Не за радост, а сълзи.... Защо направен си от лед? Или сърце ти просто нямаш? Защо се влюбих точно в теб?Защо от моето “Ела”, ти бягаш? Всеки път когато се събудя, виждам твоето лице. Мразя погледа ти, който ме пронизва и вледенява моето сърце. Мразя шепота ти таен, когато кажеш :”Тази нощ”... Мразя желанието в мен, което ме изгаря като огнен дъжд. Знам, не си длъжен да обичаш всеки, който те помоли за това. Знам, при мене няма да дотичаш и ето, отрони се поредната сълза.... Казват, любовта е сляпа, тя е най-силната магия, Хване ли те в плен веднъж, загубваш се в нейната стихия. Да може и да е вълшебство, да се рее като нежен сън, Но за мен тя е изминалото детство, една илюзия, самотната луна навън... За мен, това си ти-Отрова, така жестока, безпощадна, И ако тази доза се окаже силна, ще се връщам все и все по-жадна! Така че, моля те, не ме търси с думите: “Къде?”, “Кога?”! Знай, така повече боли, защото за мен ние сме две души, а за тебе две тела...