ПЪРВИЯ
Пущинак пълен с неизвестност;<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
девствена дива природа;
място, наподобяващо и ада, и рая,
където цари закона на джунглата...
Борба между любопитство и страх,
между желание и липса на смелост,
разбива сърцето ти.
Ти трепериш, но вървиш.
защото знаеш, че си ПЪРВИЯ,
че не е имало друг преди теб.
Тръните гъделичкат гордостта ти,
а изпопадалите листа заприличват
на хората, които цял живот
си искал да стъпчеш.
Ти се чувстваш над всичко
и започваш да скачаш
от задоволство и самолюбие,
забравил за болката – силна и пареща,
за клопките поставени на всяка крачка...
Не вървиш. Ти просто летиш.
Разбрал, че вече си БОГ.
Колко лесно било да затриеш останалите.
Нужна била само една непревзета гора
и мъничко, мъничко дързост...
© Ванда All rights reserved.
Моите поздравления за този стих!!!...
