Jun 9, 2006, 11:47 PM

Първият път

  Poetry
123 0 10

Представете си девица нежна,
най-красива на света.
Така изглеждаше, когато
мъжът със мощ я облада.

И тя-невинна, чиста, бяла-
с божествен блясък засия.
Но по бузата издайно
се търкулна бисерна сълза.

Тялото болеше я безкрайно,
да крещи й се иска.
Но не, мълчеше. Всеотдайно
копнежа утоли тя на мъжа.

Запърха с ангелски криле
душата, вече на жена.
Душата на изстрадало дете,
намерило опора в слабините на мъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Цанева All rights reserved.

Comments

Comments