Първото ми стихотворение
Летя над мъглата унесена
във утрото ранно се нося.
над мене дъга е извесена
цветът на живота във нея
все търся...
Летейки ,пропадам...като вихър
все по надолу,а под мене е пъстро и хубаво
във водата оглеждам лика си...
Вместо във водата пропадам под земята.
А над мен поникнала трева и славей пей,
но къде е останала дъгата ...и защо ли
слънцето не грей...
Чувам гласове на хора.
Викам им ,но никой не ме чува.
Остава глух дори простора и моят вик
без отговор захлъхва.
Искам със глас да заплача,
но сълзата в скала се превръща,
а гласът ми стон нечовешки...
Можете да не ме оценявате.Това беше първото ми стихотворение ,преди много години.
© Джейни Тод All rights reserved.
6
