Път напред - път назад
Нежно откъснато в танц се понася
увяхващо малко дъбово листо...
преплело съдба, преплело се цяло
във пътя последен със вятъра ръка за ръка...
А долу сред есената покривка
поседнал е смирено беден музикант...
изплакващ сърцето, изплакващ със песен,
песен любовна, песен за земния край...
как нявга случайно се срещнал
със малка принцеса, с голямо сърце...
как тихо до нея приседнал
и прочел що мъчело това невинно дете...
И поискал, поискал музиканта
да отмие поне малка част от тази тъга...
и го сторил (поне така се надява), и го сторил,
но... но на най-висока цена...
Под пластове от сълзи и болка,
под пластове отчаяние и тъмнина...
той видял малко кокиче, как тихо разцъфва,
той се влюбил без дори да усети това...
И пеел тогава за нея
и пеел песента на своето сърце...
пеел от обич, пеел защото
преливала в музика цялата му душа...
Но както винаги дошъл и момента
да поемат по своя път тез две души...
да открият вълшебствата скрити дълбоко,
скрити в сърцата... чакащи ключето - чакащи Любовта...
© Атанас Баротов All rights reserved.
