Път за никъде
Тръгни до мен,
но този път бъди Добрата,
да светва ден,
да няма намек за отплата.
И тръни да ни станат
росните треви,
ти само не преставай,
до мен върви!
Защото там,
където ще добродим,
изгасва плам,
а самовили хоро водят.
Разкрий душа
със всичкото си да усетиш
как след дъжда
окъпана дъгата свети.
И облаците са измити,
беззъби-всичките злини,
и лошотиите-превити.
Ухаят пак на свян треви...
Тръгни със мен.
© Светлозар Николов All rights reserved.
