Aug 20, 2006, 8:53 PM

Пътека за двама

  Poetry
164 0 30
В тъмните дебри на твоята нежна душа,
в гората от думи стаени и помисли чисти,
опитвам да видя и лъч светлина,
роден от твойта любов и чувства златисти.

Сред стари дървета и гъстата шума
откривам поточе от нежност към мен.
Проправя си път към сърцето ми с дума
тъй скъпа и слънчева,в мрачния ден.

От нея ще черпя,като от извор студен
в горещата жега на летния зной-
разхлажда умът ми и поема към мен,
частица съм в тебе,а ти-само мой.

Изранили нозете си,вървим все нагоре-
върхове и чукари с тебе ще покорим.
Когато поседнем след тежко катерене,
ще знаем-тежестта на живота ще победим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Романтична душа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса!
  • Невероятен стих!Прегръщам те от сърце!Браво
  • Взаимност! Тогава всичко е постижимо! Поздрави, за хубавия стих!
  • Много си е хубаво, даже, Петя! Някой хора явно нямат друга работа освен да търсят нечии косури. Явно правото е повредило мозъка на Светослав до необратима степен.
  • Благодаря Христо,Влади!