Jun 13, 2006, 1:33 PM

Пътят на самотната

  Poetry
178 0 4

Пътят на самотната е кратък
като конче,
като алея,
като мост!
Защо ли все върви, когато знае,
че на света е тя един неканен гост?

Пътят на самотната е парещ
като жарта,
като лъча,
като вулкан!
Защо ли все гори, когато знае,
че бързо гасне тлеещата плам?

Пътят на самотната е малък 
като поток,
като листо,
като зрънце!
Защо ли все расте, когато знае,
че няма място за едно само сърце?

Пътят на самотната е шумен
като звънец,
като камбана,
като стон!
А тя живее диша и мечтае,
защото може да обича друг! ПОКЛОН!  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно стихо!

    Сърцето на самотната е необятно
    като вселената,
    небето,
    океан.
    В него има прекалено много място
    и за мечти,за спомени и блян.

  • "Пътят на самотната е кратък
    като конче"-това само не ми се вързва.Иначе стиха е чуден!Поздрав!
  • Прекрасно стихо!

    Сърцето на самотната е необятно
    като вселената,
    небето,
    океан.
    В него има прекалено много място
    и за мечти,за спомени и блян.

  • "Пътят на самотната е кратък
    като конче"-това само не ми се вързва.Иначе стиха е чуден!Поздрав!