Feb 26, 2006, 2:51 PM

РАЖДАНЕ

  Poetry
225 0 22

Вечер кротко извеждам луната.
Сгъвам листа на прашните дни.
Във гнездото на рижата сврака
скривам шепа добри светлини.

Остарелите призраци пълнят
с рими всеки среднощен рефрен.
Със последен дъх утрото чака,
моя стих от щуреца пленен.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • вълшевство от слово и адреналин!!!!
  • Красота!
  • Макар и малко позакъсняло, искам да благодаря на всички Ви за невероятната чест, която ми оказвате като четете моите неща и ме подкрепяте така всеотдайно! До преди две седмици къщата ми бе пълна с купища надраскани набързо хартиики, за които си мислих, че нищо не стават и смушвах виновно в чекмеджета и книги. Днес вие ги нарекохте поезия и аз повярвах в себе си. Искрен поклон!
  • Просто нямам думи.., стоя безмълвен и го чета за пореден.., и пореден път!!! ПРЕКРАСНО.., СЪВЪРШЕННО.., КРАСИВО!!! Извади МОМЕНТАЛНО всичките купища надраскани набързо хартиики, смушкани виновно в чекмеджета и книги!!! ПУБЛИКУВАЙ ВСИЧКИТЕ... БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ!!! Ти можеш ДА ЛЕТИШ!!! Пак си за 6-так!!!
  • Страшно хубаво!