Mar 19, 2005, 10:14 AM

Раменете ти

  Poetry
155 0 16

Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.

Раменете ти са бели класове,
покълнали ... през миговете на надежда.
От тънки струни глас нашепващо зове
и през сърце, попътно някак ме повежда.

Раменете ти са длан на богове,
в които времето отпуска дъх в простора.
В небето словото по рибешки кълве,
събирам улов - в широта на кръгозора...

Раменете ти са цвят от цветове,
в които мога да се сгуша без да питам...
А любовта отляво нека се простре,
докато аз във мислите ти с обич скитам.

(И ... нищо повече по пътя си не питам ...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е,някои хора не владеят изкуството да се изразяват толкова добре,но ти определено се справяш блестящо!Супер си! 6+
  • Възхиштавам ти се че можеш да пишеш за красивите неща,радостните.Аз мога само за навявящите тъга.Трябва да съм тъжна за да пиша, а напоследак май не пиша често....
  • еее това ми хареса.БРАВО!!!! от мен 6
  • То не е и небходимо,да питаш Йоанна!Истинската любов е без думи!
  • Може би е така, може би по-трудно се пише от радост, но то живота не е само радост нито само тъга, той просто Е
    А аз се опитвам да го видя през моите очи в думи
    Благодаря Ви.