Равносметка
Всеки някога си прави равносметка,
всеки в живота греши,
а аз едва ли съм по безгрешна,
дори по грешна съм, нали.
Незная, Боже, ти знаеш
кога и къде съм грешила,
вървейки по пътя си стръмен
и аз някого съм ранила.
Все в теб се взирах, Господи,
да бъда добра, да не сгреша
ала през лудия бяг на годините
изгубих твоята следа.
С години те търсих и то неуморно
пред теб само сведох глава,
а ти ме научи, колко е важно
да се простя с гордоста.
А само тя бе ми останала
трудно, но се сбогувах,
сега зная за какво съм мечтала,
за какво съм жадувала.
Защо ми е да съм горделива,
ПРОШКА И ЛЮБОВ ми стига
да бъда истински щастлива,
всичко друго си е суета.
© Джейни Тод All rights reserved.
