РАВНОСМЕТКА
През Ада минах,
но една врата към светлината се отвори,
един глас от Рая проговори.
И там аз пих,
от виното на Боговете,
летях на ангелите на крилете,
вкусих от сладостта на греховете.
Пребродих хиляди пътеки,
окичени с цветя уханни,
сринах хиляди стени,
не сринати от рицарите знатни.
Покорих милиони върхове,
и после пак обратно.
Обрекох нечии светове,
рушех всичко безвъзвратно.
Сърце в гърдите носех златно,
всичко в живота ми
идваше и си отиваше
за кратко.
© Надя Георгиева All rights reserved.
